ра̀достен - единствено число, мъжки род, нечленувано ра̀достния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ра̀достният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ра̀достна - единствено число, женски род, нечленувано ра̀достната - единствено число, женски род, членувано ра̀достно - единствено число, среден род, нечленувано ра̀достното - единствено число, среден род, членувано ра̀достни - множествено число, нечленувано ра̀достните - множествено число, членувано
1 бодър - ведър - весел - мажорен (прен.) - оптимистичен - радостен - жизнерадостен - жизнеутвърждаващ (книж.)
Виж повече
РА̀ДОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е обзет, обхванат от весело, приятно настроение, който изпитва, изпълнен е с радост, веселие.
Той хвана пак пътя си за село и като никога беше радостен и доволен. Й. Йовков, Събр. съч. VI [еа]. „Търсят четирилистни детелини .. Защото, знае се, такава детелина носи щастие и който я погледне веднъж, става радостен като събудена чучулига.“ К. Пастухов, З [eа]. А ти трябвало днес да си радостен — стигна средата и поискаш ли, може с ръка да докоснеш успеха. Ив. Манолов, КР [еа]. Петьо беше много радостен и много горд. В тяхната къща да има такъв човек и такова свирене! Д. Габе, МД [еа]. С тези думи Вълко излезе от мнимото самодивско жилище и си отиде радостен към Преслав. В. Друмев, НФ, 36. Освен Пенча, сичките други вкъщи са радваха на Иванча; а и той беше дваж по-радостен. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Повръна се кума господина, / повръна се радостен, драгостен. / Та а венча за негова сина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 22. ● За сърце, душа. Учителят се отправи към църквата и чуваше с радостно сърце тропота на много стъпки след себе си. Д. Талев, ПК, 1980 [еа]. Аз бих жертвал и още повече с радостно сърце, защото притежавах нещо, което ми бе по-скъпо от всичкото злато на земята — приятелството на моя закрилник. Л. Спасов, ВМ (превод) [еа]. Сички войводи думаха: / „С радостно сърце отиваме [на бой], / Патрика щем жив да донесем.“ Нар. пес., СбБрМ, 114.Виж повече2. Който изразява, излъчва, показва радост, веселие. Елеонора изтича към него. В радостния ѝ глас долови трепет, какъвто и сам изпитваше. Ем. Станев, ТЦ, 98. Татарите с радостни викове понесоха Станка; други уловиха булката, коя едвам ся отърва от огъня. Ил. Блъсков, ИС, 25. За да си купят оръжие, горките селяни, .., режаха венченните пари от косичниците на своите булки и с радостен плач ги слагаха пред очите ни. НБ, 1876, бр. 54, 205. Я слушай колко весело / там си свирка свири! / Какви ся радостни песни / разлягат по баири! П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 4, 183. Радостно лице. Радостни очи. Радостна усмивка.
3. Който доставя, предизвиква радост, който радва. Рипна, та подскочи чак, че радостна вест на своята съпруга Ева ще отнесе, а тя пък на мира ще го остави, а той ще може каквото си желае да си прави! Ст. Вълев, БД ч. I [еа]. След толкова време, колкото и да бях писал .. на .. много приятели, отнийде не можах да приема никакво радостно известие. Н. Бацаров, ЖМ [еа]. — Нека пожелаем на нашите [литераторите] гости успехи и здраве! И да ги поканим, от сърце да ги поканим отново да дойдат сред нас на подобни радостни срещи! Ч. Шинов, БС, 45. Нъ най-голямата, най-радостната новина .. е: безсмрътнийт труд на Найдена Герова. БКн, 1858, 70. Сякой може да разбере колко радостно беше това известие на затворений Монтезума и на разгневените върху Кортеса негови поданици. П. Кисимов, ОА II (превод), 123.