бо̀дър - единствено число, мъжки род, нечленувано бо̀дрия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бо̀дрият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бо̀дра - единствено число, женски род, нечленувано бо̀драта - единствено число, женски род, членувано бо̀дро - единствено число, среден род, нечленувано бо̀дрото - единствено число, среден род, членувано бо̀дри - множествено число, нечленувано бо̀дрите - множествено число, членувано
1 бодър - жив - жизнен - витален (книж.)2 бодър - ведър - весел - мажорен (прен.) - оптимистичен - радостен - жизнерадостен - жизнеутвърждаващ (книж.)
БО̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който е изпълнен с жизнени сили, енергия, жизненост; жизнен. Никола забеляза: — Сега съм по-добре. От няколко дни скитам из гората и се чувствувам бодър и млад. К. Петканов, П, 45. Той вървеше изправен, бодър, дори весел... Защото нейде дълбоко в душата му зрееше мисълта, че сега, ..., той отива към своето освобождение. М. Грубешлиева, ПП, 170. Намерих го бодър и весел, пак такъв шегобиец и добряк. Ив. Вазов, Съч. ХII, 163. Да се отърси уморен кон, туй е добър признак,.. — то значеше, че конят е бодър и си е отпочинал. Й. Йовков, ЧКГ, 20. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони, с устрем горд и набег смел. Хр. Смирненски Съч. I, 79. Ние раснем — бодра смяна / на славянски смел народ. Ас. Босев, ДО, 6.
2. Който изразява или показва енергичност, жизненост, жизнерадост. Жедни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Моят спасител е добродушен обозен, с бронзово лице, сиви мустаци, бодър вид. Л. Стоянов, Х, 51. Говореше с бодър и силен глас и се смееше из цяло гърло. Й. Йовков, ВАХ, 170. Татко не закъсня. Влезе с бодри стъпки, тупна на масата някаква книга, потри ръцете си и каза с усмивка: — Здравей, Любчо! Сп. Кралевски, ВО, 32. Тя се разсмя. Експертът направи същото. Това беше бодър смях на двама души, които оставаха безгрижни пред мрачния хаос в главата на третия. Д. Димов, Т, 344.
3. Който се отличава с вяра и оптимизъм, в който има вяра, оптимизъм. В гърдите му напираше бодро чувство от свежия утринен въздух, от изгряващата светлина. Д. Талев, ПК, 47. Постепенно Слав се привърза към тежката работа и свикна с бодрото настроение в ковачницата. Г. Караславов, ОХ I, 251. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта — / и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5. Със добър дух влезнахме ний в градът, / без нийде никакво съпротивление. К. Величков, Ад (превод), 93. В болното тяло и душата боледува, а в здравото и якото тяло и духът е бодър, весел и силен. К. Кесаров, ЧНУ, 48. // Прен. Който вдъхва душевни сили, вяра, оптимизъм. При срещната църквица стоят залепени две каменни килийки,.. Те несравнено повече ме интересуват, от тях ми вее нещо освежително и бодро: там е живял маститият и образован деятел йеромонах Неофит Рилец. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Песните им бяха все бодри, весели. Ст. Дичев, ЗС I, 357-358. Изповедниците са обикаляли дори най-затънтените наши краища, уреждали са килийни училища и със своето бодро слово са будили вред заспалия български дух. Б. Пенев, НБВ, 45.
4. Книж. Който е нащрек и внимателно следи нещо.