вя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано вѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано вя̀лата - единствено число, женски род, членувано вя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано вя̀лото - единствено число, среден род, членувано вѐли - множествено число, нечленувано вѐлите - множествено число, членувано
ВЯЛ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. Той е едър, тлъст, с мазно лице, малко подпухнало и вяло. Л. Стоянов, Х, 107. Избрах номера и след малко в телефонната слушалка прозвуча неговият глас — вял и гъгнав като никога. Помислих, че е неразположен или разстроен от нещо. Др. Асенов, СбСт, 183. Движенията ѝ са вяли, тя е видимо грохнала и посърнала. Г. Караславов, Избр. съч. X, 169.Виж повече2. Прен. Който е лишен от изразителност; безизразен. Ако художникът-творец не изгради у себе си убеждението, че служи на народа,.. — сигурно ще остане недоволен за цял живот, а изкуството му ще бъде вяло, повърхностно, нетрайно. Ив. Димов, АИДЖ, 108. След Войдан говориха и други боляри и отци .. Царят прекъсна вялите им речи. М. Смилова, ДСВ, 204.
3. Прен. Който протича или се извършва мудно, монотонно и безинтересно. Над тези вестници, разхвърляни по масите в кръчмарницата, клиентите се застояваха .. Така постепенно и през най-вялите часове, кръчмата се оживяваше .. и на кръчмаря ставаше по-весело. Г. Караславов, ОХ IV, 345. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.
4. Рядко. За човек — който е лишен от бодрост, живот, енергия; отпуснат, апатичен. Павел седеше на судурмата пред къщи, вял, тежък, гледаше лениво полето. Елин Пелин, Съч. III, 46.
— От рус. вялый.