заспа̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано заспа̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член заспа̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член заспа̀ла - единствено число, женски род, нечленувано заспа̀лата - единствено число, женски род, членувано заспа̀ло - единствено число, среден род, нечленувано заспа̀лото - единствено число, среден род, членувано заспа̀ли - множествено число, нечленувано заспа̀лите - множествено число, членувано
1 вял - заспал (прен.; разг.) - безжизнен (прен.) - апатичен 2 отпуснат - заспал (прен.; разг.) - ленив - мързелив - апатичен (книж.)3 пасивен (книж.) - заспал (прен.; разг.) - бездеен - неинициативен - непредприемчив - неактивен - безинициативен - недеен - недеятелен - инертен (прен.) - скован (прен.; разг.)Виж повече
ЗАСПА̀Л, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. св. деят. от заспя като прил. 1. Който спи; спящ. Застанах зад дървото – исках да му махна, преди момчето да ни е забелязало. Но магарето се закова пред нас и тръсна глава. Едва тогава мъртво заспалите хора наскачаха. Л. Петков, ПЛ, 20. Колите със зажаднелия впрегнат добитък изскърцваха, а коларят, заспал, се събуждаше. Ал. Гетман и др., СБ, 228. След малко вратата се отвори, но всички ние отново бяхме налягали и се правехме на заспали. М. Гръбчева, ВИН, 369. Сред най-големуту стаю стояла златна маса и връз ню – мраморън ковчъг, а у ковчъга лежал мрътъв човек. Лицето му било кико ка не на умрел, а на заспал човек. Нар. прик., СбНУ ХLІХ, 430.Виж повече2. Прен. Който е лишен от енергия, от жизненост; безжизнен, отпуснат, апатичен, муден. Доскоро нямаше по-равнодушен и по-заспал човек от Петко. Открадни шапката му, Петко ще я потърси и като не я намери, все така безразлично ще гледа пред себе си. Й. Гешев, ВТ, 77. – Въртях телефона, въртях... Знаеш, едни заспали телефонистки... – Остави! – прекъсна го сърдито Марин. Ив. Венков, ХКН, 37. Неговата безпримерна решителност и обаятелните му патриотически песни бяха в състояние да трогнат и най-заспалите му слушатели. З. Стоянов, ЗБВ І, 168.
3. Прен. Който изразява отпуснатост, липса на енергия и жизненост, безжизнен, апатичен. Андрей се оживи. Тоя зиморничав, вече трийсет и пет годишен мъж, със заспало лице и детински вид, винаги се преобразяваше, щом станеше дума за хумор. Ст. Даскалов, СЛ, 86. Високо вдигнат глас в името на една голяма вяра и твърда убеденост; подчертана саркастичност, която разтърсва заспалите умове и съвести. Ив. Спасов, БС, 91. Единият от тях, дундест, с валчесто меснато лице, в което тънеха заспали очи. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 6. Добре влезнахте в гроба / при вашите деди, / с умове заспали. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 24.