апатѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано апатѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член апатѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член апатѝчна - единствено число, женски род, нечленувано апатѝчната - единствено число, женски род, членувано апатѝчно - единствено число, среден род, нечленувано апатѝчното - единствено число, среден род, членувано апатѝчни - множествено число, нечленувано апатѝчните - множествено число, членувано
1 вял - заспал (прен.; разг.) - безжизнен (прен.) - апатичен 2 безразличен - безучастен - индиферентен (книж.) - равнодушен - студен (прен.) - незаинтересован - безстрастен - хладен (прен.) - глух (прен.) - апатичен 3 отпуснат - заспал (прен.; разг.) - ленив - мързелив - апатичен (книж.)
АПАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм го сам, .., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози ..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.
2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн. 1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125.
— От гр. ἀπαθής ‘спокоен, безчувствен’ през рус. апатичный.