равноду̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано равноду̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член равноду̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член равноду̀шна - единствено число, женски род, нечленувано равноду̀шната - единствено число, женски род, членувано равноду̀шно - единствено число, среден род, нечленувано равноду̀шното - единствено число, среден род, членувано равноду̀шни - множествено число, нечленувано равноду̀шните - множествено число, членувано
1 безразличен - безучастен - индиферентен (книж.) - равнодушен - студен (прен.) - незаинтересован - безстрастен - хладен (прен.) - глух (прен.) - апатичен 2 безразличен - безучастен - равнодушен - студен (прен.) - хладен (прен.) - глух (прен.)
РАВНОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не изпитва никакво чувство (обикн. влюбеност, любов, обич или привързаност), никакво отношение към някого; безразличен, безчувствен, индиферентен, апатичен. —
Той е равнодушен към тебе, дъще, той люби Тамара. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 35. С изненада видя, че не е равнодушна към тоя човек, укори се в безразсъдство и отбягваше да го среща. Х. Русев, ПЗ, 223. Той се оказа даровит и енергичен човек и скоро всички го заобичаха. А Соня направо се влюби в него, още повече, че и Демирев не бе равнодушен към нея. А. Михайлов, ДП, 15. Дали момата е равнодушна, или не към него, това остава той да познае по израза на нейния образ, по трепета на червенината на бузите ѝ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 62. // Обикн. с предл. к ъ м. Който не проявява никакъв интерес или отношение към нещо; безразличен, безчувствен, безстрастен, безучастен, апатичен, индиферентен. Обитателите на тоя кораб са .. странни хора, ..: тия моряци .. остават еднакво равнодушни и спокойни и към най-опасните бури, и към най-дребните случки наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 113. Ето, сега той ще се смути .. Но Фахри стои все тъй сериозен, равнодушен към присмеха на учениците. Л. Александрова, ИЕЩ, 303. — Аз не се занимавам с политика — сухо каза Костадин. — .. не можете да останете равнодушен към съдбата на страната и обществото, в което живеете. Ем. Станев, ИК I и II, 35. Равнодушна си към славата ми. Ив. Вазов, Съч. XIX, 60. Какво щастие е .. всяка минута да си обзета от грамаден интерес, .., какво щастие да не си равнодушна към нищо. ОФ, 1950, бр. 1846, 4.Виж повече2. Който изразява пълно отсъствие на интерес, чувство или отношение към някого или нещо; безразличен, безчувствен, безстрастен, безучастен, апатичен, индиферентен. Погледът му отскачаше от предмет на предмет, равнодушен като у човек, погълнат от една-едничка грижа. М. Грубешлиева, ПП, 207. — Трябваше да дойда снощи, но не намерих време. Ти още ли си в К...? — попита Домусчиев със сух, равнодушен глас, в който не трепна нито една топла нотка. Ем. Станев, ИК I и II, 146. Исках да ги разпитам за много неща, да им кажа как ще наредим училището, .., но... равнодушният израз на лицата им ми говореше, че всичко това е напразно, че им е все едно. Л. Александрова, ИЕЩ, 29. Марийола .. притвори вратата тъкмо когато той приближи до нея. Това го разядоса малко и Бръмбазъков, като си даде равнодушен вид, възви глава настрани. Ст. Чилингиров, ПЖ, 77.