жизнера̀достен - единствено число, мъжки род, нечленувано жизнера̀достния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жизнера̀достният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жизнера̀достна - единствено число, женски род, нечленувано жизнера̀достната - единствено число, женски род, членувано жизнера̀достно - единствено число, среден род, нечленувано жизнера̀достното - единствено число, среден род, членувано жизнера̀достни - множествено число, нечленувано жизнера̀достните - множествено число, членувано
1 бодър - ведър - весел - мажорен (прен.) - оптимистичен - радостен - жизнерадостен - жизнеутвърждаващ (книж.)2 жив - жизнен - жизнерадостен
ЖИЗНЕРА̀ДОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е изпълнен с жизнерадост, изпитва радост, бодрост, доволство от живота.
Очите ѝ светеха, снагата ѝ не чувстваше тежестта на дрехите, жизнерадостна като овошките, пияна от слънцето като пчелите, които бръмчаха около цвета на ябълките. Й. Йовков, СЛ, 59. Цели четиридесет години тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, жизнерадостна. Елин Пелин, Съч. III, 12. Още от онова време го [Ал. Божинов] зная жизнерадостен, духовит шегобиец, енергичен, смел – истинско въплощение на чистосърдечен смях и незлобива шега. ХудК, 1928-1929, кн. 9-10, 79. ● За сърце, душа. Лилиев обичаше младите, защото сам носеше винаги младо, бодро и жизнерадостно сърце. А. Каралийчев, С, 228. Жизнерадостният дух и мъжествената воля на Гина Кунчева подхранват същите качества и у сина. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. // За характер, темперамент, настроение – който се отличава с жизнерадост. Като се има предвид, че всички столетници са прекарвали по-голяма част от времето си на чист и свеж въздух всред природата и са били хора с весел, жизнерадостен нрав, още по-ясно става от какво голямо значение е за съвременната жена да си изгради навик за по-близък контакт с природата. П. Чолчева и др., КВД, 289.Виж повече2. Който изразява, излъчва, показва жизнерадост. Впечатленията на Морс от местността и хората били най-добри. Зелените градини и ливади и снежният Пирин над тях му напомнили планинските долини в родината му. Жените и мъжете имали „здрав и жизнерадостен поглед“, от който личел „независим дух“. ИИИ, 1964, т. 14-15, 54. Той се смееше искрено при най-малкия повод и заразяваше другите със своя жизнерадостен смях, а обичаше и да се шегува. Т. Влайков, ЛРУ, Х.
3. Прен. Който е изпълнен с бодро настроение, ведра атмосфера, жизнерадост. Все тъй весел и величествен, все тъй жизнерадостен и шумен бе Париж. – Големият, Всемирният Град се събуждаше от неспокойния си сън. К, 1920, бр. 5, 4. Жизнерадостен празник. Жизнерадостен сезон.
4. Прен. Който предизвиква, създава радостно настроение, жизнерадост. Повествованието, понякога малко наивно, блика от живот. То е живописно, ефектно, пропито на места с жизнерадостен хумор. Ст. Каролев, ДБГК, 86.