меланхолѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано меланхолѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член меланхолѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член меланхолѝчна - единствено число, женски род, нечленувано меланхолѝчната - единствено число, женски род, членувано меланхолѝчно - единствено число, среден род, нечленувано меланхолѝчното - единствено число, среден род, членувано меланхолѝчни - множествено число, нечленувано меланхолѝчните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
МЕЛАНХОЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Книж. 1. Който се намира в състояние на меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. Аз доста меланхоличен се завърнах от града. Ив. Вазов, Съч. ХI, 88. — Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави Събранието. Ал. Константинов, Съч., 132. // Който е присъщ на човек в състояние на меланхолия (във 2 знач.). Лъчезарните образи от миналото изплуваха отново в съзнанието ѝ, но сега те бяха наситени с пронизваща тъга. После неусетно те изчезнаха, остана само тъгата, и Мария се върна отново към обикновеното си равно, меланхолично настроение. Д. Димов, Т, 49-50.Виж повече2. Който изразява тъга, скръб, тъжно настроение. Почна [Лихтенфелд] да разправя на Адлер, куция счетоводител, .., за приятния си живот в Кавала. — Вие сте щастлив навсякъде — кротко произнесе Адлер, като повдигна учтиво меланхоличното си лице. Д. Димов, Т, 454. Меланхоличната усмивка и угриженото лице на тая висока слаба жена, винаги облечена в черно, пак възкреси у него мисълта, че над тези хора витае някаква обреченост. Ем. Станев, ТЦ, 95.
3. За песен, мелодия и под. — който е изпълнен с меланхолия (във 2 знач.); тъжен, скръбен. Противоп. весел. — Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Додето тая жална песен продължаваше меланхолична, като опело на независимостта на България, в една стая, дето живееше управителят на чифлика със семейството си, ставаше странна беседа. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 92. Тя свиреше непрекъснато, .. Понякога това свирене беше меланхолично и тихо и приличаше на оплакване, друг път ставаше бурно и страстно като протест. Д. Димов, Т, 83.