нера̀д - единствено число, мъжки род, нечленувано * нера̀дия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нера̀дият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нера̀да - единствено число, женски род, нечленувано нера̀дата - единствено число, женски род, членувано нера̀до - единствено число, среден род, нечленувано нера̀дото - единствено число, среден род, членувано нера̀ди - множествено число, нечленувано нера̀дите - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
НЕРА̀Д, -а,-о, мн. -и,
прил. Остар. Поет. Нерадостен, безрадостен, тъжен. Мал Сечко със мъгли прибулен се зададе. / И заредиха се дъждовни дни неради. К. Христов, ЧБ, 323. Но ето бясната фъртуна -/ не тя ли блъскаше отвън! / И тъй фучи — осмива сякаш / нерадата ми самота. П. К. Яворов, Съч. I, 53. Може би това листо напомняше за целия му беден и нерад живот на скитник и несретник. С. Северняк, ОНК, 195. Атил гледаше с нерадо сърце продължението на тия опустошения и грабежи. Г. Кръстевич, ИБ, 364.Виж повече