бикогла̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано * бикогла̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бикогла̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бикогла̀ва - единствено число, женски род, нечленувано бикогла̀вата - единствено число, женски род, членувано бикогла̀во - единствено число, среден род, нечленувано бикогла̀вото - единствено число, среден род, членувано бикогла̀ви - множествено число, нечленувано бикогла̀вите - множествено число, членувано
1 неотстъпчив - упорит - ръбат (разг.; прен.) - инат (разг.) - твърдоглав (разг.; неодобр.) - дебелоглав (разг.; неодобр.) - инатлив (разг.) - бикоглав (разг.; неодобр.) - рогат (прен.; разг.) - инатлия (разг.)
БИКОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Неодобр. За човек — който е прекалено упорит и непокорен; твърдоглав, инатлив. Сега той гледаше със завидно око на всички, що оряха и копаеха по градините си, и още повече се въсеше на баща си, който със своята старческа упоритост стана причина да се отдели от своите ниви и градини, от своето родно село. Как би работил той, ако тоя бикоглав старец го оставеше да си нареди всичко по ниви и дома, както той знаеше. Ц. Церковски, Разк. III, 125. Напразно бяха молбите и съветите Светославови да не дразни Чоки: бикоглавият воевода продължаваше изтреблението на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 159. Аз знам, че вие ме обичате като роден син, че ми желаете доброто, но аз винаги съм си бил бикоглав, затова има да патя. Сл. Македонски, ЕЗС, 135.Виж повече