ръба̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано ръба̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ръба̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ръба̀та - единствено число, женски род, нечленувано ръба̀тата - единствено число, женски род, членувано ръба̀то - единствено число, среден род, нечленувано ръба̀тото - единствено число, среден род, членувано ръба̀ти - множествено число, нечленувано ръба̀тите - множествено число, членувано
1 ръбат - ръбест - ъглест - ъгловат 2 опак - чепат (прен.; разг.) - своеволен - въртоглав (прен.; разг.) - ръбат (прен.; разг.) - своенравен - опърничав - вироглав - неразбран - дръпнат (прен.; разг.)3 неотстъпчив - упорит - ръбат (разг.; прен.) - инат (разг.) - твърдоглав (разг.; неодобр.) - дебелоглав (разг.; неодобр.) - инатлив (разг.) - бикоглав (разг.; неодобр.) - рогат (прен.; разг.) - инатлия (разг.)
РЪБА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За предмет — по който има много остри ръбове; ръбест, ръбоват.