ръба̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано ръба̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ръба̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ръба̀та - единствено число, женски род, нечленувано ръба̀тата - единствено число, женски род, членувано ръба̀то - единствено число, среден род, нечленувано ръба̀тото - единствено число, среден род, членувано ръба̀ти - множествено число, нечленувано ръба̀тите - множествено число, членувано
1 ръбат - ръбест - ъглест - ъгловат 2 опак - чепат (прен.; разг.) - своеволен - въртоглав (прен.; разг.) - ръбат (прен.; разг.) - своенравен - опърничав - вироглав - неразбран - дръпнат (прен.; разг.)3 неотстъпчив - упорит - ръбат (разг.; прен.) - инат (разг.) - твърдоглав (разг.; неодобр.) - дебелоглав (разг.; неодобр.) - инатлив (разг.) - бикоглав (разг.; неодобр.) - рогат (прен.; разг.) - инатлия (разг.)
РЪБА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За предмет — по който има много остри ръбове; ръбест, ръбоват.
Той също огледа улицата, а после, кой знае защо, понесе в дясна ръка някаква цепеница — .. дълга като бастон, ръбата и дебела. А. Страшимиров, Съч. V, 395. На един завой момъкът се спрял, замахнал от десет разкрача и ударил кмета в лявата ръка с голям ръбат камък. Г. Караславов, ОХ II, 72. Уличката, по която вървяха, прекоси сухо дере и навлезе в една борова гора. Между ръбатите стволи на боровете тук-там зеленееха туфи лещак, тънки брястове, шипкови храсти. В. Ченков, СНД, 8. Стъблата биват още: клонести, прости, валчести, ръбати и пр. Д. Мутев, ЕИ, 84. // За глава, колене и под. — който е с неравности, издатини и ръбове; ръбест, ръбоват. Никакъв къдърец не се вие вече на ръбатия му гол череп. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128. Над високото му изпъкнало и ръбато чело падат малки потни кичури от сребросива коса. Елин Пелин, Съч. I, 103. Седнала баба бе на земята .. — под черната роба се очертаваха ръбатите ѝ кокалести колене. Ст. Сивриев, ЗСБ, 50.Виж повече2. Прен. За човек — своенравен, опърничав, несговорчив; ръбест. Ф р о н и (на себе си ..): — Тю-ю, бре-й, все ръбати, все чепати и окати .. С тоя пък какво ли е станало. Н. Хайтов, ПЗ, 78. Нещо ѝ подсказваше, че колкото и лоша да беше ситуацията, този мъж щеше да се справи. Това беше прям, ръбат човек, който не би се спрял пред нищо. М. Мечкуева, ПД (превод) [еа]. Той е ръбат бунтар, който не се съобразява с нищо и с никого, камо ли с партийни директиви и салонни моди. Кап., 2006, бр. 8 [еа]. „Преписката, брат, е в ред, / но — елате утре в пет.“ / Остарял и белобрад, / гражданинът — наш познат — / още чака тоз ръбат / допотопен бюрократ. Кр. Вълков, МОО, 199.
3. Прен. Който е присъщ на своенравен, опърничав, несговорчив човек; ръбест. — Пропадна изненадата, която ви тъкмях с такъв мерак .. Така ръбатият ми характер се оглаждаше на точило. Бл. Димитрова, ПКС, 26.