ръ̀бест - единствено число, мъжки род, нечленувано ръ̀бестия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ръ̀бестият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ръ̀беста - единствено число, женски род, нечленувано ръ̀бестата - единствено число, женски род, членувано ръ̀бесто - единствено число, среден род, нечленувано ръ̀бестото - единствено число, среден род, членувано ръ̀бести - множествено число, нечленувано ръ̀бестите - множествено число, членувано
РЪ̀БЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има много остри ръбове; ръбат, ръбоват.
Удари с пестник един ръбест камък, нарани малкия си пръст. К. Петканов, ЗлЗ, 115. Щом се подаде из болничния ъгъл, ..: върху тила му се сложи със страшна сила ръбеста цепеница. А. Страшимиров, Съч. V, 399. Под платнището бе задушно, дъските по палубата бяха корави и ръбести, но далматинецът бързо заспа. П. Вежинов, ДБ, 117-118. Биволите покорно свеждат почти до земята натоварените си със сиви ръбести рога глави. З. Сребров, Избр. разк., 231. // За глава, колене и под. — който е с неравности, издатини и ръбове; ръбат, ръбоват. Плоското му и малко ръбесто чело се сгърчи. Ст. Марков, ДБ, 12. Имаше само един портрет на Ищван Маарфи. Въпреки ретуша неприятно изпъкваше ръбестият му нос, приличен на клюн на граблива птица. П. Славински, ПЩ, 189.Виж повече2. Прен. За човек — своенравен, опърничав, несговорчив; ръбат. — Понякога съм… може би малко… недодялан; но животът ми не беше лесен, разбирате ли, никак не беше лесен; вечно сам и… нащрек .. Станал съм един такъв, ръбест и чепат, знаете? Св. Иванчев и др., К (превод) [еа].
3. Прен. Който е присъщ на своенравен, опърничав, несговорчив човек; ръбат. Жена като нея само равна Добруджа може да роди, характер като нейния — ръбест и нечуплив — само добруджанските виелици и жеги могат да изрежат! О, 1978, кн. 6, 15.