о̀пърничав - единствено число, мъжки род, нечленувано * о̀пърничавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член о̀пърничавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член о̀пърничава - единствено число, женски род, нечленувано о̀пърничавата - единствено число, женски род, членувано о̀пърничаво - единствено число, среден род, нечленувано о̀пърничавото - единствено число, среден род, членувано о̀пърничави - множествено число, нечленувано о̀пърничавите - множествено число, членувано
О̀ПЪРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има лош характер и се противопоставя на всички, с нищо и с никого не се съгласява; опак, своенравен, несговорчив. Поп Стефан се отчая, махна с ръка и остави опърничавия старец на волята му. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Първата бе мълчалива и набожна, втората изглеждаше малко опърничава, но и двете имаха еднакво честен и работлив вид. Д. Димов, ОД, 168. Опърничав — все наопаки приказваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Баща ѝ се ползуваше с репутацията на опърничав и проклет човек, който „ни се води, ни се кара“. П. Спасов, ХлХ, 163. // Който не се подчинява. Веднъж водя една от тия.. кози, беше опърничаво животно, врещи из целия път, запъва, не ще да върви. Й. Радичков, ББ, 18.
2. Който е свързан с прояви на несговорчивост, с липса на добра воля, разбирателство и съгласие.