пронѝзвам - първо лице, единствено число, сегашно време пронѝзваш - второ лице, единствено число, сегашно време пронѝзва - трето лице, единствено число, минало свършено време пронѝзваме - първо лице, множествено число, сегашно време пронѝзвате - второ лице, множествено число, сегашно време пронѝзват - трето лице, множествено число, сегашно време пронѝзвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пронѝзвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пронѝзвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пронѝзваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пронѝзваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пронѝзвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пронѝзвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пронѝзващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пронѝзващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пронѝзваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пронѝзващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пронѝзвайки - деепричастие пронѝзвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пронѝзвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пронѝзвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пронѝзвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пронѝзвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пронѝзвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пронѝзвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пронѝзвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пронѝзвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пронѝзван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пронѝзвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пронѝзваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пронѝзвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пронѝзваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пронѝзвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пронѝзваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пронѝзвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пронѝзваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОНЍЗВАЩ, -а, -о, мн. -и.
Прич. сeг. дeят. от пронизвам като прил. 1. За удар, стрeла, куршум и под. — който пронизва (във 2 знач.), причинява дълбоко нараняванe в тялото (или част от тялото) на човeк или животно; поразяващ. Той отправи порeдния пронизващ удар към Хасан и противникът му отново сe олюля. Ю. Стойнов, МЛ (прeвод) [eа].Виж повече2. Прен. За болка, тръпка или друго физическо усещане — който се проявява изведнъж, внезапно, много силно и обикн. за кратко; рязък, режещ, остър. Лукан не довърши мисълта си. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Д. Димов, Т, 270-271. Питър усети пронизваща тръпка. Пл. Матеев, Х (превод) [еа]. Усетих пронизващ глад.
3. Прен. За студ, вятър, влага и под. — който предизвиква остро, неприятно физическо усещане; режещ. Макар земята да се бе най-после размекнала, над равнината вееха влажни пронизващи ветрове. П. Вежинов, ВР, 76. Беше горещо, но баронът усети внезапно пронизваща хладина. Д. Димов, Т, 455. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно. П. Здравков, НД, 108. Тичаше по улиците, не усещаше пронизващия студ, заледения дъх под носа си. М. Дубарова, И, 99. Пронизващо течение.
4. Прен. За звук, шум, вик и под. — който е много силен и предизвиква остро, неприятно слухово усещане; пронизителен, оглушителен. Ирина сложи ръка на челото си и се облегна на креслото. Пронизващият вик на болната още кънтеше в ушите ѝ. Д. Димов, Т, 193. Отеднаж се чу проточен, еднообразен звук на тръба, настойчив, пронизващ. Д. Талев, И, 509. С пронизващо пищене пристигна и полицейската камионетка. А. Гуляшки, Л, 95. И когато най-сетне се чу тайнственият, пронизващ писък на току-що роден човек, двете момичета се вледениха. Г. Райчев, ЗК, 88.
5. Прен. За поглед, очи — който гледа втренчено, настойчиво, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение; пронизителен, остър. Тъмните му очи гледаха хладно и неподвижно. Това бе същият пронизващ, неумолим и аналитичен поглед, който имаше Борис през разцвета на силите си. Д. Димов, Т, 668. Началникът се изненада от отговора на момчето и го загледа изпитателно с черните си пронизващи очи. М. Марчевски, МП, 88. — Каквото беше останало, ние го смляхме! — казваше изтръпналата жена в отговор на техните зли, пронизващи погледи. Ст. Даскалов, БМ, 41-42. Вратата се открехнала и през процепа надникнало намръщено русо лице с презрително свити устни и пронизващи сини очи. Й. Попов, БНО, 96.
6. Прен. За чувство, мисъл, желание, настроение и под. — който обзема, завладява някого, съзнанието, сърцето, душата на някого, обикн. внезапно, изведнъж, като му въздейства много силно, рязко; остър. Пак почна да мисли .. за античното еврейско лице на художницата, което сега го изпълваше с горест и пронизваща тъга. Д. Димов, Т, 240. Пък и дяволът си бе в Търновград и не ме заплашваше, само пронизващата печал за Ралица ме спохождаше. Ем. Станев, А, 27. Имаше такъв детински вид .. И внезапно с пронизваща уплаха почувствах, че ако това щастливо момчешко изражение изчезне някога от лицето му, вината ще бъде моя. Т. Константинова, КП (превод) [еа]. Пронизващ спомен.