ма̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано ма̀зния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ма̀зният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ма̀зна - единствено число, женски род, нечленувано ма̀зната - единствено число, женски род, членувано ма̀зно - единствено число, среден род, нечленувано ма̀зното - единствено число, среден род, членувано ма̀зни - множествено число, нечленувано ма̀зните - множествено число, членувано
1 мазен (прен.; разг.) - подмазвачески - подлизурски - угоднически - раболепен (книж.) - сервилен (книж.) - лакейнически (книж.) - безгръбначен (прен.; пренебр.) - блюдолизнически (книж.) - мазнишки (разг.)2 блажен (разг.) - мазен (за ястие) - тлъст 3 блажен (разг.) - мазен (за хартия и др.) - омазнен - намазнен
- 1. мазен
- - Мазен като таралеж
Виж повече- - Мазна Рана
МА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който съдържа мазнина, обикн. в по-голямо количество, отколкото е нужно; бла̀жен, тлъст.
На него [Юрталана] слагаха най-напред, най-напред му сипваха от всички ястия .. Пред него сложиха тепсията с най-добре изпечената баница, най-дълбокия съд с най-мазното кисело мляко. Г. Караславов, С, 85. Площадката пред жилището на търговеца на брашно беше непометена, остро миришеше на застояла, мазна яхния. Др. Асенов, СВ, 129. Колкото за Влашко, дето ние живееме, можеме да кажеме положително, че нашите богаташи, затлъстеле от мазните ястета и крепките вина, .., не мислят нищо, .. и не желаят да направят нищо честно, благородно човешко за народа си. НБ, 1877, бр. 56, 216. — Стоянке море, гугутке, де, / .. / Що си сме снощи думали, де, / да дойдеш, кузум, да дойдеш, / .. / на тая мазна баница, де. Нар. пес., СбНУ ХII, 24. Мазна супа. Мазно ядене. // Който създава усещане, че е покрит с мазнина или съдържа мазнина. Графитът е кристален, сивочер и непрозрачен. Той има слаб метален блясък и е мазен на пипане. Хим. VIII кл, 1965, 60.Виж повече2. Който е покрит с мазнина, по който има остатъци от мазнина; бла̀жен. Ташковият съквартирант влезе в стаята с два хляба и мазен пакет в ръце. Ем. Станев, ИК I и II, 142. Нов посетител, .., бе разгърнал на коленете си мазна хартия, вадеше салам и дъвчеше. М. Грубешлиева, ПП, 10. Един гимназист си седи в квартирата, яде варена кокошка... След малко ще изтрие с длани мазните си устни и необезпокояван от опасности, ще впери поглед в тетрадката. К. Георгиев, ВБ, 24.
3. За кожа, коса, лице и др. части на тялото — по който има мазнина, изпускана от мастните пори на организма, поради което става лъскав, изглежда нечист. Карарски скокна свирепо на крака, почна да крещи срещу мазното лице на бае Петко и да удря по масата. Елин Пелин, Съч. IV, 125. В купето на Рилски имаше един пътник с лице мазно и розово. К. Петканов, В, 241. Кючук Али беше нисък, набит турчин, с лъскави черни мустаци, мургаво, пълничко и винаги мазно лице. Д. Калфов, Избр. разк., 236. Много буболечки има да ходят по вода; тия не потънват, зачтото са мазни краката им, та не ся мокрят. Ж. Геров, ИФ, 186. Крем за мазна кожа. Шампоан за мазна коса.
4. За пръст, тиня, кал, глина, вар и др. — който е гъст, лепкав, пластичен. Придошлата река бе започнала да се оттегля в коритото си, оставяйки мазна тиня по бреговете. Ем. Станев, ИК I и II, 82. Силно пластичните глини се наричат още мазни, а по-слабо пластичните — постни. В. Пеев, МК, 21. Магнезия, .., намира ся у някои минерали, които ся отличават по лекостта си, а повече по това, че кога ся побарат между пръстите ни, биват гладки и мазни като сапун. С. Веженов, Х (превод), 48.
5. За дрехи, книжа и др. — който от дълга употреба е попил мазнина и се е замърсил; нечист, мръсен, изцапан. Вратата на ханчето бе отворена.. На прага се появи дребен човечец в синя риза, с черно и мазно калпаче. Ем. Станев, ИК I и II, 10. На масата, до мазната книга, в която домакинът записваше имената на квартируващите, стоеше бутилка с ракия. Д. Димов, Т, 550. После пак навождаше дълбокомисленото си чело и гледаше в един вехтък, мазен тефтер. Ив. Вазов, Съч. VII, 13. Топузлията .., стоеше като пазач .. Обноската му, ликът и мазните му формени дрехи го представляваха каква карикатура е и какво е достойнството му. Ив. Докторов, ЗД, 125. Премръзнаха .. юнаци, / премръзнаха крака до колене, / .. / а пищови — у мазни силяфи. Нар. пес., СбВСтТ, 64.
6. Прен. Разг. Неодобр. Който е прекалено или престорено любезен, мил, внимателен; раболепен. Като се взирах в брадатите им лица и слушах гласовете им, тия люде ми изглеждаха нечестиви и мазни. Ем. Станев, А, 11. Лихтенфелд се възмущаваше още от далечината и наема на вилата. Собственикът ѝ — някакъв алчен и мазен депутат, който говореше немски, — бе поискал сума, с която можеше да се прекара цял месец в Ривиерата. Д. Димов, Т, 148. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганю искаше да каже учтиви, ..), не гледай, че се увиват около тебе. Ал. Константинов, БГ, 6. Очите на тоя човек криеха нещо лукаво, той беше нечист, мазен един. Ст. Даскалов, ЕС, 161.
7. За лице, очи, глас, усмивка и под. — който изразява угодничество, подмазвачество; раболепен. Брашнаров едва-едва докосна засуканите си мустаци, по устните му заигра крива, мазна усмивка. Д. Талев, ПК, 180-181. Довечера ще да запаля две-три свещи и ще са моля богу, дано да вразуми агите, да та обесят по-скоро — каза един от православните братия, който по мазната си физиономия приличаше да е от чорбаджийска пасмина. З. Стоянов, ЗБВ II, 383. — Виж какво ще ти кажа — заговори с по-мазен глас полицейският, .. — Ако си признаеш всичко и ни кажеш истината, не само че няма да те бием, но ще те пусна веднага да си идеш. Ем. Коралов, ДП, 91. Със ритми къдрави, със мазни фрази, / певци, хвалете този ред обществен... / Ден до-ще, друга песен да се чуе, — / ревът на жадните за мъст голтаци! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. З и 4, 171. ● Удвоено мазен-мазен. За усилване.
8. Прен. Разг. За глас, звук — мелодичен, мек, приятен. Дори баба няколко пъти ходи на черква да слуша с умиление Филчовия дядо, който четеше напоследък редовно Апостола. Имал мазен глас и кънтял, като че ли биела камбана. К. Калчев, ПИЖ, 83.
9. Прен. Разг. За возене на кола, каруца, файтон и др. под. — който се извършва без сътресения, плавно, леко, меко. От задухата и мазното возене Сашо задряма и спа дълго. С. Чернишев, ВМ, 151. Мазният ход на каруцата идеше от новите яйове.
10. Остар. и диал. Богат (в 1 знач.), имотен. При това и страх го беше, че като го остави един път син му, да не са отбият мазните им мющерии. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.
11. Диал. Гладък. „Я [Гена] ще никна, мила майко, / на корен карамфил, / .. / Да ме берат сѐ руси невести, / да се кичат / по бели забрадки, / а момите / по мазните чела.“ Нар. пес., СбВСтТ, 377. Мазно дърво. Н. Геров, РБЯ III, 43.
12. Диал. За ливада, пасище, поляна — тучен, тлъст. Чии су ниве у поле, / чии су мазне ливаге, / по ниве густо грамаде, / по ливаге густо гърмане. Нар. пес., СбВСтТ, 837.
13. Като същ. мазно ср. Ястие, обикн. с мазнина повече от необходимото. Вино не пий, пастърма не яж, .. Че кисело не бива, .., че мазно не бива, че... — ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено, .., ни горчиво, че то на какво прилича? Ст. Чилингиров, ПЖ, 36-37.
◊ Мазна боя. Остар. Блажна боя. Отгоре [стените на сарая] бяха варосани с яйца и вар, което в онова време се употребяваше вместо днешната мазна боя или цимента. Ц. Гинчев, ГК, 30. Мазна главня. Бот. Род паразитни гъби, които живеят и се размножават върху житните растения, като унищожават тъканите им и ги правят негодни за използване. Tillecia. След почистването и сортирането семената на пшеницата и ечемика трябва да се обеззаразят от твърдата или мазна главня. РД, 1950, бр. 243, 1. Това обеззаразяване [полумокрото] най-често се прилага у нас за борба с мазната (твърда) главня, която е много разпространена по житните растения. Осн. сел. стоп. VIII кл, 50. Мазни газове. Геол. Земни газове, които съдържат до 70 % метан и някои негови сродни газове като етан, пропан, бутан и др. Свободните земни газове, наречени още сухи или постни, се състоят само от метан. Други земни газове се наричат мокри или мазни и се състоят от 30-70% метан, но съдържат още етан, пропан и някои леки течни въглеводороди. В. Цокова, ВС, 65. На много места из утаените скали във връзка с находищата на нефта излизат природни газове. Те имат сложен състав .. Разделят се на „сухи“ и „мазни“ газове, съдържащи в по-голямо количество тежки въглеводороди. Г. Георгиев, П, 227.
> Мазен като таралеж. Диал. Ирон. Много бодлив. Мазен кокал. Разг. Голяма служба, която носи много материални облаги; тлъст кокал. А службите си господ наспорил — / за всички има кокал мазен. Хр. Смирненски, Съч. II, 184. Г. Кисимов, който едно време защищаваше народните интереси, .., остави „Отечеството“ и прибърза да издаде народната тайна и да добие от турското правителство по-дебел и по-мазен кокал. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 171. Мазна Гана. Разг. Неодобр. Неискрен, двуличен човек, който привидно е любезен, за да извлече лична облага. — Мазна Гана, бей! — псуваше го Кузма Шопов. — Душицата ти с памук ще извади и пак за светец ще мине! Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. — Представяш ли си, ако назначат за директор Алексиев? Какъвто е мазна Гана, няма да те върне никога! Ще те изслушва, ще те лъже, ще ти обещава, а няма да помръдне пръста си заради тебе! Р. Михайлов, ПН, 191.