сервѝлен - единствено число, мъжки род, нечленувано сервѝлния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сервѝлният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сервѝлна - единствено число, женски род, нечленувано сервѝлната - единствено число, женски род, членувано сервѝлно - единствено число, среден род, нечленувано сервѝлното - единствено число, среден род, членувано сервѝлни - множествено число, нечленувано сервѝлните - множествено число, членувано
1 мазен (прен.; разг.) - подмазвачески - подлизурски - угоднически - раболепен (книж.) - сервилен (книж.) - лакейнически (книж.) - безгръбначен (прен.; пренебр.) - блюдолизнически (книж.) - мазнишки (разг.)
СЕРВЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Неодобр. 1. Който проявява прекалена или престорена любезност и уважение, робско угодничество към някого с власт и влияние, обикн. за да извлича облаги; раболепен.
Въпреки опиянението от успеха [на Съединението] българските политически дейци проявяват една рядка за балканските условия последователност. Те са лоялни към силите и Високата порта, но не са сервилни към никого. Е. Стателова и др., СКБ, 179. В първия фейлетон герой е помощникът на регистратора, който мечтае да стане регистратор. Сервилен към по-силните, към по-слабите е груб и безцеремонен. Лит. Х кл, 238. Сервилен към Фердинанд и лоялен към германците, кабинетът ще продължи войната. Д. Казасов, ВП, 184. Народа никогаж не е виждал по-сервилни и раболепни управници. Свет., 1910, бр. 24, 1.Виж повече2. Който изразява, съдържа прекалена или престорена любезност и уважение, робско угодничество към някого с власт и влияние; раболепен, угоднически, лакейски. Това [злобното изражение] ме изненада, защото контрастираше на сервилното държане до тоя момент. К. Топалов, СТ, 94. – Надявам се, че не ви отегчавам – прекъсва по едно време изложението си шефът. – Съвсем не, слушам ви твърде внимателно – отвръщам с почти сервилно изражение. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 39. Само една незначителна част от болярите, за да се спаси от гибел, успява чрез лоялно поведение и сътрудничество да се приобщи към нашествениците. Тяхната сервилна отзивчивост е възнаградена с ленни владения. К. Косев, КИ, 34. Дворцовата възхвалителна и сервилна поезия е нещо съвсем естествено в литературния живот на Средновековието. В. Гюзелев, СТРП, 210. Сервилна усмивка. Сервилен тон.
– От фр. servile.