младо̀к - единствено число, нечленувано младо̀ка - единствено число, членувано - непълен член младо̀кът - единствено число, членувано - пълен член младо̀ци - множествено число, нечленувано младо̀ците - множествено число, членувано
МЛАДО̀К, мн. -ци, м. 1. Разг. Млад мъж, почти момче. Противоп. старок. Напред тъпанът гърми, музиката свири, след нея, мъже и жени — младоци и староци и сополиви малчугани с любопитни очи и зачервени бузички. Ст, 1964, бр. 940, 3. Тук вече се бяха събрали група моряци: боцманът Тръпо .. и неколцина новаци, .. За тези младоци корабният живот беше нещо тайнствено и много любопитно. Н. Антонов, ВОМ, 53-54. — Младостта! Какво знаят тия младоци за живота! Още нищо не са видели, нищо не са изпитали върху гърбовете си. Г. Мишев, ЕП, 108. Нищо и никакъв младок, направо от гимназията — и тръгва да работи за препитание на семейството си! Отеч., 1978, кн. 13, 20.
2. Обикн. мн. Диал. Младочка; младица, младока. Вървяха на две крачки един след друг. Водеше Янка. Така изминаха полето и навлязоха в редките младоци, между които се губеше черният коларски път за корията. Ст. Мокрев, ЗИ, 362.
3. Нов клон, покарал от дънера на старо дърво; издънка, летораст, филиз, младочка, младока.