мухля̀сам - първо лице, единствено число, сегашно време мухля̀саш - второ лице, единствено число, сегашно време мухля̀са - трето лице, единствено число, минало свършено време мухля̀саме - първо лице, множествено число, сегашно време мухля̀сате - второ лице, множествено число, сегашно време мухля̀сат - трето лице, множествено число, сегашно време мухля̀сах - първо лице, единствено число, минало несвършено време мухля̀сахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мухля̀сахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мухля̀саха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мухля̀саше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мухля̀сай - второ лице, единствено число, повелително наклонение мухля̀сайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мухля̀сал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мухля̀салия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мухля̀салият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мухля̀сала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мухля̀салата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мухля̀сало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мухля̀салото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мухля̀сали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мухля̀салите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
МУХЛЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. 1.
Прич. мин. св. деят. от мухлясам като прил. Който е хванал мухъл, покрит е с мухъл; плесенясал. Майките няма с какво да нахранят децата си .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб. Д. Димов, Т, 305. — Да ти платя? Че за какво! За киселото вино, .., или за мухлясалото сено на коня? Ст. Загорчинов, ДП, 266. Въстаниците закусваха каша от мухлясало царевично брашно без сол. Д. Ангелов, ЖС, 684. Най-добре е да се свре в някое защитено от камък и дърво кътче, дори мухлясало мазе. Д. Мантов, ХК, 19. ● Обр. Рухнаха старите, мухлясали, консервативни представи за робското подчинение на жената. Г. Караславов, ПМ, 40. Забогателите спекуланти .. намираха, че той е прелъстил англичанката с мухлясалото си достойнство на благородник. Д. Димов, ОД, 59. Прочее — долу „утъпканите пътища“! Долу „мухлясалата традиция“! Долу „реализмът, действителността, ужасната делничност“! М. Кремен, РЯ, 528.Виж повече2. Като същ. мухлясало ср. Нещо, което е хванало мухъл, покрито е с мухъл. Дюкянчето беше малко, тясно и тъмно. Миришеше на нафталин и на мухлясало. Ст. Мокрев, ПСН, 112.
— Други (диал.) форми: мухуля̀сал, мухаля̀сал.