ЛЕКСИТ


Основна форма: мълчалѝво - Наречие

Форми:

мълчалѝво -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безгласно - негласно - безмълвно - мълчаливо
2 безгласно - безмълвно - мълчаливо - беззвучно - безшумно
3 безгласно - безмълвно - мълчаливо - безсловесно (книж.) - мълком - мълчешком - мълчешката (разг.)
Виж повече

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 мълчаливо - гласно
2 мълчаливо - шумно

Резултати от: Речник на българския език

МЪЛЧАЛЍВО нареч. 1. Без да се говори; безгласно, безмълвно, мълком.

Тя скоро разбра, че Еньо я мрази, .. Тя понесе мълчаливо и твърдо това откритие и се помъчи с всички сили и средства .. да не изпуска щастието. Елин Пелин, Съч. III, 138-139. Аз соча мълчаливо ранения крак. Л. Стоянов, Х, 50. Бинбашията нищо не му [на бея] отговори и мълчаливо даде знак да му доведат коня. Д. Талев, И, 357. Иван все още чакаше да подкачат разговор за Ганчовските, .. Дори и дядо Ильо, който винаги намираше за какво да приказва, смучеше мълчаливо лулата си, загубен в широката си вълнена салтамарка. Г. Караславов, Тат., 127.

2. Без да се издава глас, шум; безгласно, беззвучно, безшумно. Крилатият народ .. сега се гушеше мълчаливо в гнездата си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 88-89. Отрупани от нощний сняг нечакан, / градински вейки виснат мълчаливо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 26.

— Друга (простонар.) форма: мълчелѝво.

Виж повече