Основна форма: нагъ̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

нагъ̀ване - единствено число, нечленувано
нагъ̀ването - единствено число, членувано
нагъ̀вания - множествено число, нечленувано
нагъ̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 нагъване - разгъване

Резултати от: Речник на българския език

НАГЪ̀ВАНЕ1, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от нагъвам1 и от нагъвам се. За да се образува плисе, необходимо е тройно нагъване на плата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 101. Нагъването на земната кора .. е един особено важен факт, който ни изяснява образуването дори и на цели планини. Г. Томалевски, АН, 146-147. Стара планина се е образувала чрез нагъвания,.. Последното ѝ нагъване е било по времето на терциера. Й. Радичков и др., ГСП, 6-7.

НАГЪ̀ВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от нагъвам2 и от нагъвам се.

Виж повече