ЛЕКСИТ

Основна форма: разгъ̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

разгъ̀ване - единствено число, нечленувано
разгъ̀ването - единствено число, членувано
разгъ̀вания - множествено число, нечленувано
разгъ̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разгъване - загъване
2 разгъване - загъване
3 разгъване - сгъване

4 разгъване - нагъване
5 разгъване - сгъване
6 разгъване - сдипляне
7 разгъване - сбиване
8 разгъване - съкращаване

Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

РАЗГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от разгъвам и от разгъвам се; разгръщане. Една сутрин цялата болница излезе в полето и направи обща репетиция за разгъване и подреждане на палатките. Д. Димов, ОД, 168. Аз чета пиесата на глас у дома си, спирам се на места, които ми се виждат неубедителни по логиката в развитието на събитията или в разгъването на характерите. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 340-341.

Виж повече