Основна форма: сгъ̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

сгъ̀ване - единствено число, нечленувано
сгъ̀ването - единствено число, членувано
сгъ̀вания - множествено число, нечленувано
сгъ̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 сгъване - разгъване
2 сгъване - изопване
3 сгъване - изпъване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

СГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сгъвам

и от сгъвам се. По едно време той разгъна голям пожълтял лист хартия, почти разкъсан от много сгъване. Й. Йовков, Ж 1930, 36. Изтриването на външния слой на ходилото, повтарящите се сгъвания, които предизвикват раздвижвания на ходилото, довеждат до прекъсването на конците или разклащането на клечките и гвоздеите в табана. П. Цветков и др., ТОП, 70-71.

– Друга (диал.) форма: сгъ̀нване.

Виж повече