ЛЕКСИТ

Основна форма: изпра̀вяне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

изпра̀вяне - единствено число, нечленувано
изпра̀вянето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 изправяне - изкривяване
2 изправяне - свиване
3 изправяне - сгъване

4 изправяне - навеждане
5 изправяне - наклоняване
6 изправяне - накланяне

Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ИЗПРА̀ВЯНЕ¹, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от изправям¹ и от изправям се. Ниско се навеждаше и целуваше ръка. При всяко навеждане и изправяне нанизите около шията ѝ подрънкваха. Б. Несторов, АР, 17. Той [англичанинът] очакваше тъкмо този момент, за да опита последния си шанс – изправяне на противника пред неизвестност. Д. Димов, Т, 571.

ИЗПРА̀ВЯНЕ², мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от изправям² и от изправям се. А няма да бъде далеч времето, когато човекът ще се намесва активно в изправянето и на грешките на природата, да лекува наследствените болести. Хр. Одисеев, ТН, 158.

Виж повече