накла̀няне - единствено число, нечленувано накла̀нянето - единствено число, членувано
НАКЛА̀НЯНЕ, мн. -ия,
ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от накланям и от накланям се; наклоняване. — Ако не бяха нашите момчета, които измислиха механичното накланяне на пещта — каза един работник, — щяхме да изпуснем метала. ВН, 1960, бр. 2818, 2.Виж повече2. Обикн. мн. и членувано или с опред. Отделно навеждане на една страна на предмета, който извършва това действие; наклоняване. Пътниците не си приказваха, само гледаха шумящите разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77.