наложѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано наложѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наложѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наложѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано наложѝтелната - единствено число, женски род, членувано наложѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано наложѝтелното - единствено число, среден род, членувано наложѝтелни - множествено число, нечленувано наложѝтелните - множествено число, членувано
НАЛОЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е крайно необходим и не търпи отлагане; належащ.
Трябва де се предполага, че Ботев, който е представял Галац, ще е взел също думата, за да изложи разбиранията си по недъзите и наложителните реформи. М. Арнаудов, БКД, 202. За постигането на тая задача властта не трябва да се спира пред нищо. Суровите и строги мерки, с които тя си служи и които някои късогледи политици осъждат, са наложителни. Т. Влайков, Съч.III, 56. Наложителна намеса. Наложителни законодателни действия.Виж повече