насъ̀щен - единствено число, мъжки род, нечленувано насъ̀щния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член насъ̀щният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член насъ̀щна - единствено число, женски род, нечленувано насъ̀щната - единствено число, женски род, членувано насъ̀щно - единствено число, среден род, нечленувано насъ̀щното - единствено число, среден род, членувано насъ̀щни - множествено число, нечленувано насъ̀щните - множествено число, членувано
1 необходим - нужен - потребен - наложителен - насъщен (книж.)2 жизнен (прен.) - насъщен - животрептящ (книж.)
НАСЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни,
прил. Книж. 1. Изключително, жизнено важен, безусловно необходим или неотменим. Сега вестникът стана храна, по-насъщна от хляба. К. Константинов, ППГ, 272. Насъщни нужди. Насъщна необходимост. // Само членувано. В съчет. с х л я б. Ежедневната нуждна, потребна храна; прехрана. Той не можеше и да допусне, че те [носачите] са способни да мислят и че се интересуват от нещо друго извън насъщния и корав хляб, който с такива нечовешки усилия изкарваха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Производството намалява и жените.. не могат да изкарат вече насъщния хляб чрез предене на прежда. Ив. Унджиев, ВЛ, 37.Виж повече2. Като същ. насъщният м. Хляб, прехрана. Ала има ли нещо по-мирно, по-тихо от съня на сиромаха,.., извадил с пот на челото си насъщния, похапнал каквото дал бог. Хр. Максимов, СбЗР, 29. С техните четири ръце, с бае Крачуновите и с Младеновите, изкарваха насъщния — просеник или качамак — и за другите гърла, що чакаха пак от техните ръце вкъщи. М. Георгиев, Избр. разк., 227. И тук той беше си така добър и честен и затова едвам изкарваше за насъщния. Хр. Радевски, Избр. пр III, 104.
— Друга (остар. книж.) форма: н а с у̀ щ е н.