натра̀пвам - първо лице, единствено число, сегашно време натра̀пваш - второ лице, единствено число, сегашно време натра̀пва - трето лице, единствено число, минало свършено време натра̀пваме - първо лице, множествено число, сегашно време натра̀пвате - второ лице, множествено число, сегашно време натра̀пват - трето лице, множествено число, сегашно време натра̀пвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време натра̀пвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натра̀пвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натра̀пваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натра̀пваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натра̀пвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натра̀пвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натра̀пващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натра̀пващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натра̀пваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натра̀пващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натра̀пвайки - деепричастие натра̀пвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натра̀пвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натра̀пвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натра̀пвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натра̀пвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натра̀пвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натра̀пвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натра̀пвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натра̀пвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натра̀пван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натра̀пвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натра̀пваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натра̀пвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натра̀пваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натра̀пвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натра̀пваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натра̀пвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натра̀пваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАТРА̀ПВАМ, -аш, несв.; натра̀пя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Налагам нещо някому, правя някой да вземе, да приеме нещо въпреки желанието си. Докато гърците им [на българите] натрапват своя език и учение и не им позволяват да имат свои училища, за тях ще бъде препречен най-сигурният път за духовно освобождение. Б. Пенев, НБВ, 56. Тогава Мария му разказа всичко, което знаеше. Мъчеше се да се придържа към фактите, да не му натрапва собственото си мнение. П. Вежинов, НБК, 308-309. Тя бе научила сина си да не оставя да му натрапват чужда правда, а да търси своя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 213. // Налагам присъствието на някого някъде или при някого, правя някой да приеме някого против волята си, въпреки нежеланието си. — Тръснахте дъщеря си на гърба ни, пък и акъл сте взели да ни давате! — Никой не ви е натрапвал насила дъщеря ни! — озъбва се жената със златните челюсти. Св. Минков, РТК, 171. натрапвам се, натрапя се страд. Друг е въпросът, доколко тенденцията трябва да се въвира в очи и явно да се натрапва от самия автор. Г. Бакалов, Избр. пр, 416.Виж повечеНАТРА̀ПВАМ СЕ несв.; натра̀пя се св., непрех. 1. Налагам присъствието си, оставам при някого въпреки нежеланието му. — Сто пъти вече ви казвам: нямаме нужда от водач! Искаме да бъдем сами! А вие пак се натрапвате... Ст. Кринчев, ЗР, 358. Тя още не можеше да прости на Нонка, че влезе в къщата ѝ без нейна воля и се натрапи на сина ѝ, нечестна и погаврена. И. Петров, НЛ, 114. — Мене тая заран вие ме отхвър- лихте и не ме приехте като свой. Аз не се натрапвам. П. Славински, ПЗ, 69.
2. Прен. За мисъл, идея, образ, чувство и под. — идвам, появявам се, налагам се настойчиво, упорито в съзнанието на някого против желанието му. През тези дни се натрапваше образът на баща му — саможив и безогледен търновски чорбаджия, чието богатство бе пропилял в осемте студентски години. Ем. Станев, ТЦ, 71. Натрапи ми се мисълта, че тя е решила да се трови. Й. Демирев, ОС, 81. Той изгони това видение, но му се натрапи друго. Стори му се, че Вълко, облечен в затворнически дрехи, отива на бесилката. Ст. Марков, ДБ, 155. // Налагам се на вниманието, правя впечатление, бия на очи. — Видите ли оня дъб? .. Столетникът сам се натрапваше на погледа. Х. Русев, ПЗ, 119.
— Друга (диал.) форма: н а т л а̀ п в а м.