пробу̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време пробу̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време пробу̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време пробу̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време пробу̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време пробу̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време пробу̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пробу̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пробу̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пробу̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пробу̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пробу̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пробу̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀твайки - деепричастие пробу̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пробу̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пробу̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пробу̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пробу̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пробу̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пробу̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пробу̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пробу̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; пробу̀там, -аш, св., прех. 1. Бутам някого или нещо по начин, за да го придвижа, да мине напред, пред друг или други, нагоре над други или между други; избутвам. Пробутай детето напред, за да види артистите.
2. С бутане правя нещо, което е заседнало, спряло някъде, да се придвижи, да премине напред; избутвам, изтласквам. Много трудно пробутах кабела през тясната дупка на стената. Δ Едва пробутах заседналата в канала утайка и отпуших мивката.
3. Прен. Разг. Правя някой да мине някъде или да влезе, да се настани някъде незабелязано, без разрешение или не по установения ред, обикн. преди или измежду други. Ще успея да пробутам няколко души да влязат без билети. Δ Успял да пробута момичето да влезе в заведението, въпреки че е още на 15 г. // По незаконен, нечестен начин (обикн. с връзки, подкуп и под.) уреждам, настанявам някого да заеме някаква позиция, място или някъде (на работа, в училище и др.). — На времето ти беше все едно електроника ли ще следваш или философия, честно ли ще влезеш в университета, или ще те пробута татко. Ст. Христозова, ДТСВ, 122. — Ами че той и колкото нас не разбира от работата! Него, горкия, го пробутаха „отгоре“, колкото да го зачислят на длъжността. Тарас, ТМТС, 131.
4. Прен. Разг. Неодобр. Продавам, давам, пласирам на някого нещо, което няма нужните качества и свойства, нещо некачествено, негодно, като си служа с измама. Бай Танас подозираше в хулиганство всички деца, тъй като на повечето от тях беше пробутвал ситно сирене и сух хляб. Бр. Мормареви, ХК, 8. Пред очите му кварталният месар мами клиентите в грамажа, а продавачът на зеленчук им пробутва залежали домати и грозде. „Не мога да знам аз! Който не иска да го лъжат, да си отваря сам очите!“ П. Незнакомов, АБМ, 38. А в далечното минало, .. за да пробуташ слаба пиеса, достатъчно било да направиш режисьора свой съавтор или да му дадеш малък подарък. Т. Данаилов, Ст, 1965, бр. 1005, 2.
5. Прен. Разг. Неодобр. С измама, заблуда правя да бъде прието нещо вместо друго, обикн. по-лошо, с по-ниско качество. Уводната статия била вече набрана и вестникът не можел да излезе без интервюто .. Този път работата мина по-леко, защото Петкан Мечков пробута старото интервю. И. Петров, ПР, 107-108. Балансирайки между интереса на читателите към фантастиката и нивото на вкуса им, тези автори безсрамно пробутват на пазара фалшификати. П, 1971, бр. 10, 11. пробутвам се, пробутам се страд.
ПРОБУ̀ТВАМ СЕ несв.; пробу̀там се св., непрех. Разг. 1. С бутане преминавам някъде, през нещо или между много хора или неща. Там някъде той видя кумицата си, пробута се между жените и отиде при нея. Елин Пелин, Съч. II, 15. Пробутахме се бързо до изхода, въпреки навалицата.
2. Прен. Разг. Неодобр. Правя да заема работно място, някаква позиция, пост или влизам, постъпвам, устройвам се някъде не по установения ред, обикн. без да заслужавам, без да имам нужните качества. —