НЕЗАГЛАДЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Поет. За мисъл, чувство, възприятие, преживяване и под. — който е оставил дълбоки, трайни следи в съзнанието и не може да бъде забравен, заличен; незаличим, неизличим. Той искаше .. пак да се домогва за Стефка.. Диреше това, а в самата му душа.. нещо горчиво, незагладимо го отблъскваше от самата въжделена цел. А. Страшимиров, Съч. I, 189.Виж повече