неизличѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано
неизличѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неизличѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неизличѝма - единствено число, женски род, нечленувано
неизличѝмата - единствено число, женски род, членувано
неизличѝмо - единствено число, среден род, нечленувано
неизличѝмото - единствено число, среден род, членувано
неизличѝми - множествено число, нечленувано
неизличѝмите - множествено число, членувано
НЕИЗЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се изтрие, изличи, премахне; незаличим, траен.