неизличѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано неизличѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизличѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизличѝма - единствено число, женски род, нечленувано неизличѝмата - единствено число, женски род, членувано неизличѝмо - единствено число, среден род, нечленувано неизличѝмото - единствено число, среден род, членувано неизличѝми - множествено число, нечленувано неизличѝмите - множествено число, членувано
НЕИЗЛИЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се изтрие, изличи, премахне; незаличим, траен.