неизпра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано неизпра̀вения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизпра̀веният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизпра̀вена - единствено число, женски род, нечленувано неизпра̀вената - единствено число, женски род, членувано неизпра̀вено - единствено число, среден род, нечленувано неизпра̀веното - единствено число, среден род, членувано неизпра̀вени - множествено число, нечленувано неизпра̀вените - множествено число, членувано неизпра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизпра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизпра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано неизпра̀вната - единствено число, женски род, членувано неизпра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано неизпра̀вното - единствено число, среден род, членувано неизпра̀вни - множествено число, нечленувано неизпра̀вните - множествено число, членувано
1 негоден - повреден - развален - неизползваем (книж.) - неизправен - похабен - изхабен - бракуван - изпортен (разг.) - скапан (разг.)2 дефектен - неизправен - нередовен (разг.)
НЕИЗПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. За машина, механизъм, устройство и под. — който не е в изправност, не функционира нормално, както трябва, обикн. поради повреда; повреден, развален. Посочени бяха нещастни случаи поради бързо каране в града, поради употреба на алкохол от водачите на моторните превозни средства, поради технически неизправни превозни средства. ВН, 1959, бр. 2438, 1. Конструкцията на кораба позволява също да се спусне на Земята даже ако спирачната двигателна система се окаже неизправна. РД, 1961, бр. 116, 3. Неизправен механизъм.
2. Остар. За човек — който не е добросъвестен, точен и не изпълнява своите задължения.
Истина е, че почти всички ние бяхме неизправни и на петте нейни писма отвръщахме с едно. Ив. Вазов, ВМ, 14. След отпуск църква целият еснаф се събираше в дюкяна ни, където тате даваше сметка за извършеното през годината, като свършваше с това, започваха присъдите над неизправните членове. Г. Белев, ПЕМ, 44. // За длъжник, данъкоплатец и под. — който не се е издължил; нередовен. Услужваха му и секретар-бирниците. Тия хора срещу дребна почерпка разтваряха с готовност тефтерите си, пишеха призовки и сами отиваха да ги връчват на неизправните данъкоплатци. А. Гуляшки, ЗР, 33. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил износно от неизправни длъжници. Д. Димов, Т, 11. — Смилява се изведнъж: хвърля се във водата и измъква неизправния си клиент. Т. Генов, Избр. пр, 59.Виж повече