изпо̀ртя - първо лице, единствено число, сегашно време изпо̀ртиш - второ лице, единствено число, сегашно време изпо̀рти - трето лице, единствено число, минало свършено време изпо̀ртим - първо лице, множествено число, сегашно време изпо̀ртите - второ лице, множествено число, сегашно време изпо̀ртят - трето лице, множествено число, сегашно време изпо̀ртих - първо лице, единствено число, минало свършено време изпо̀ртихме - първо лице, множествено число, минало свършено време изпо̀ртихте - второ лице, множествено число, минало свършено време изпо̀ртиха - трето лице, множествено число, минало свършено време изпо̀ртех - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпо̀ртеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпо̀ртехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпо̀ртехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпо̀ртеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпортѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпортѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпо̀ртил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпо̀ртел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпо̀ртела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпо̀ртело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпо̀ртели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпо̀ртен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпо̀ртения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпо̀ртеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпо̀ртена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпо̀ртената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпо̀ртено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпо̀ртеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпо̀ртени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпо̀ртените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 негоден - повреден - развален - неизползваем (книж.) - неизправен - похабен - изхабен - бракуван - изпортен (разг.) - скапан (разг.)
ИЗПÒРТЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изпортя и от изпортя се като прил. Разг. 1. Който е негоден за употреба, с влошено качество. Изпортен инструмент.Виж повече2. Който е покварен, безнравствен, развален. Да стане Делчо примерно момче, да не се пропие, да не се хване с картоиграчество, както бе виждал такива изпортени младежи тук и там. Кр. Григоров, ТГ, 14. Лежеше тя [змията], гадно вплетена между фигурките, а жълтите ѝ очи го гледаха насмешливо, смееха му се, сякаш той не беше председателят бай Нончо, а някакъв си Къньо Бесарабски – изпортен човек. А. Гуляшки, СВ, 186. – Повечето от тия Василовци, с които ти дружиш – това са лумпенизирани босяци, хора изпортени. А. Гуляшки, ЗР, 88.
3. Прен. За състояние, положение и под. – който е влошен, неприятен; развален. Изпортено настроение.
4. За работа, идея и под. – който е провален, неуспешен. Максим пребледня, вълнуваше се, беше му и мъчно, и тежко за Сашо и в същото време болката по изпортеното дело кипеше в гърдите му, идеше му да скочи, да удари два шамара на подлеца и да тури край на всичко. С. Чернишев, ВМ, 128.