неимовѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано неимовѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неимовѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неимовѐрна - единствено число, женски род, нечленувано неимовѐрната - единствено число, женски род, членувано неимовѐрно - единствено число, среден род, нечленувано неимовѐрното - единствено число, среден род, членувано неимовѐрни - множествено число, нечленувано неимовѐрните - множествено число, членувано
1 неимоверен - невъобразим - неописуем - неизразим 2 баснословен - невероятен - неимоверен - фантастичен - необикновен - невъобразим - изключителен
НЕИМОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който прехвърля всякаква допустима мярка, степен, предел на нещо; изключителен, невероятен, неизмерим, неописуем, неизразим.
Житейският път на този герой преминава през най-суровите изпитания. Той е изпълнен с неимоверни страдания. С, 1951, кн. 2, 125. С неимоверни усилия, с вратоломни катерения по страшно стръмната урва, .., ние възлазяме най-после на самия връх. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 69. Зола прибавил, че мисълта за смъртта го ужасява, че тя го поставя често в мигове на неимоверен страх. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 76. Учителят ни г. Ботьо съвършено оправда надеждите на жителите калоферци, защото в разстояние на една година учениците показаха неимоверни успехи. Н. Ферманджиев, РХ, 187. Житото по сичката страна беше поядено от неимоверно множество скакалци. Т. Шишков, ИБН, 167.Виж повече2. Остар. Който изглежда невъзможен, за който се допуска, че не може да стане или да съществува. Добрите сношения с Гърция .. са скъсаха от страна на Турция. Сключването на мира с черногорците е неимоверно. НБ, 1877, бр. 69, 268. Когато Карл II .. чул един знаменит неверник да разказва някои твърде неимоверни неща за китайците, казал: „Този е един твърде странен человек; той вярва какво да е нещо, освен Библията“. ИЗ 1874-1881, 1882, 156.