невъобразѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано невъобразѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невъобразѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невъобразѝма - единствено число, женски род, нечленувано невъобразѝмата - единствено число, женски род, членувано невъобразѝмо - единствено число, среден род, нечленувано невъобразѝмото - единствено число, среден род, членувано невъобразѝми - множествено число, нечленувано невъобразѝмите - множествено число, членувано
1 невероятен - невъзможен - немислим - невъобразим 2 неимоверен - невъобразим - неописуем - неизразим 3 баснословен - невероятен - неимоверен - фантастичен - необикновен - невъобразим - изключителен
НЕВЪОБРАЗЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който надхвърля възможностите на човешкото въображение.
Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски. П. Вежинов, Б, 48. Светлинните вълни от далечните звезди и мъглявини преминават, идвайки до нас, невъобразимите разстояния от милиони светлинни години. ВН, 1961, бр. 3042, 4. Тия произшествия пълнеха фантазията на съседките с една невъобразима пъстрота. Ст. Чилингиров, ХНН, 101.Виж повече2. Прен. Който е много голям, необикновен по сила, степен на проява, размери и под.; невероятен. Вдигаше се невъобразим шум и никой никого не слушаше. Ив. Остриков, ОП, 54. Изведнъж бурята достигна невъобразима и страшна сила. Й. Йовков, Ж 1945, 180. Сега тук [в замъка] беше настанена войскова част. В стаите и залите имаше невъобразимо безредие. Ив. Мартинов, ДТ, 21. Тази светлина само дразнеше погледа и страшна, невъобразима мъка стягаше сърцето на Казака. Какво ще правят с него? Ще го бият ли? Или ще го оставят да изгние тук, в тази студена, каменна гробница? Г. Караславов, СИ, 167.