необяснѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано необяснѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член необяснѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член необяснѝма - единствено число, женски род, нечленувано необяснѝмата - единствено число, женски род, членувано необяснѝмо - единствено число, среден род, нечленувано необяснѝмото - единствено число, среден род, членувано необяснѝми - множествено число, нечленувано необяснѝмите - множествено число, членувано
1 необясним - ирационален (книж.) - тайнствен - загадъчен - мистериозен (книж.) - неведом (книж.) - енигматичен (книж.) - мистичен (книж.) - кабалистичен (прен.; книж.)2 необясним - непонятен - неизясним
НЕОБЯСНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде обяснен, изяснен; неизясним, непонятен.
Водеше го майка му, а той я следваше мълчаливо, с някаква необяснима тревога в душата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 63. Повлече ме някаква скрита сила, която ме потапяше ту в необяснимо копнение и странна замисленост, ту в безпричинна мълчалива радост и светлина на духа. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Топла буца на радост, на доволство, на гордост и на нещо дълбоко, необяснимо, но много силно, заседна на гърлото на момчето, от очите му потекоха сълзи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 231. У мнозина от тях съществува даже и в днешните най-важни за нас обстоятелства едно необяснимо хладнокръвие. НБ, 1876, бр. 21 5.Виж повече