обяснѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано обяснѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член обяснѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член обяснѝма - единствено число, женски род, нечленувано обяснѝмата - единствено число, женски род, членувано обяснѝмо - единствено число, среден род, нечленувано обяснѝмото - единствено число, среден род, членувано обяснѝми - множествено число, нечленувано обяснѝмите - множествено число, членувано
ОБЯСНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се обясни.
Възторгът ти от Борисовата градина и от величието на Витоша,.., ми е обясним, както и очарованието ти от нашата столица. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. Усилията да се държи по-настрана от нея до деня на сватбата, които едва сега ѝ станаха обясними, подигнаха нейното самочувствие и за пръв път Христина оцени силата на своята женственост. Ем. Станев, ИК I и II, 467. Венеция проявяваше още по-обясним страх: една война би се отразила тежко на левантинската търговия. В. Мутафчиева, СД, 250. Обясним е избликът на възторг и гордост, който краткото съобщение на главната квартира: „Днес нашите войски заеха Лозенград“, възбуди в останалата България. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 204. Обясними политически съображения. Δ Изпитвам трудно обяснимо стеснение.Виж повече