непобу̀тнат - единствено число, мъжки род, нечленувано непобу̀тнатия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непобу̀тнатият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непобу̀тната - единствено число, женски род, нечленувано непобу̀тнатата - единствено число, женски род, членувано непобу̀тнато - единствено число, среден род, нечленувано непобу̀тнатото - единствено число, среден род, членувано непобу̀тнати - множествено число, нечленувано непобу̀тнатите - множествено число, членувано
- 1. непобутнат
- - С пръст непобутнат
НЕПОБУ̀ТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в първоначалния си вид или във вида, в който е оставен, който не е използуван, от който не е взето нищо; недокоснат, непипнат, непокътнат.
Той отвори след туй долапите — чеизът на Мария, трупан от години, си стоеше непобутнат. Й. Йовков, ЖС, 199. В стаята на Найден леглото бе непобутнато. В. Геновска, СГ, 466. Сичката земна повърхност беше покрита със зелен невинен здравчец, непобутнат от никоя ръка, може би само от стъпките на белогръдите сърнета. З. Стоянов, ЗБВ II, 202. Евстати мълчеше. Нещо изведнъж се пречупи в него,.., обхвана го някаква странна умора. Така си и седеше пред него закуската — непобутната. А. Гуляшки, МТС, 72.Виж повече