небу̀тнат - единствено число, мъжки род, нечленувано небу̀тнатия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член небу̀тнатият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член небу̀тната - единствено число, женски род, нечленувано небу̀тнатата - единствено число, женски род, членувано небу̀тнато - единствено число, среден род, нечленувано небу̀тнатото - единствено число, среден род, членувано небу̀тнати - множествено число, нечленувано небу̀тнатите - множествено число, членувано
НЕБУ̀ТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е във вида, в който е оставен, който не е използван, от който не е взето нищо; непобутнат, недокоснат, непипнат. Два деня [соколчето] не яде нищо. Давахме му прясно месо,.. Късчетата, които нощем оставяхме пред него, на заранта си стояха небутнати. Д. Немиров, КБМ, 53. Водел ли Момчил кервана — хора и коне минавали по живо, по здраво и най-опасните усои, стоката пак стигала небутната до царските градища и болярските кули и поселища. О. Василев, ЗЗ, 27. — Парите ти са тука... небутнати. „Прибери тез пари на скришно място...“ Ат. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 13.
2. Прен. Който е запазен, съхранен такъв, какъвто е бил и преди; непобутнат. А кралимарковци и момчиловци били едри хора и заемали широко място в народната душа. Това място е могло дълго да остане празно, затова променили имената в старите народни песни от Костадин на Кадир, от Стоянчо на Мустан и песните продължили съществуването си, небутнати и до днес. Н. Хайтов, ПП, 108. Драга много приличаше на сестра си по снага и по хубост: бяла, напета, повелителна, с хубави очи и рамена като нея, но с небутната свежест в чертите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 56. За да се развият нашите небутнати сили,.., то трябва да строшиме варварският турски ярем. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 1, 167.