неудовлетворѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано неудовлетворѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неудовлетворѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неудовлетворѐна - единствено число, женски род, нечленувано неудовлетворѐната - единствено число, женски род, членувано неудовлетворѐно - единствено число, среден род, нечленувано неудовлетворѐното - единствено число, среден род, членувано неудовлетворѐни - множествено число, нечленувано неудовлетворѐните - множествено число, членувано
НЕУДОВЛЕТВОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва удовлетворение, тъй като не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; незадоволен.