удовлетворѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано удовлетворѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член удовлетворѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член удовлетворѐна - единствено число, женски род, нечленувано удовлетворѐната - единствено число, женски род, членувано удовлетворѐно - единствено число, среден род, нечленувано удовлетворѐното - единствено число, среден род, членувано удовлетворѐни - множествено число, нечленувано удовлетворѐните - множествено число, членувано
удовлетворèн, -а, -о. 1.
Прич. мин. страд. от удовлетворя. 2. Като прил. Който е получил удовлетворение; задоволен. Видите ли, извика удовлетворен Бекир баба, че дядо ви Бекир знае по-добре от вас. Цани Гинчев. Но Иванов не остана удовлетворен от това пояснение. Вазов. Удовлетворена гордост.Виж повече