неутвърдѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано неутвърдѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неутвърдѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неутвърдѐна - единствено число, женски род, нечленувано неутвърдѐната - единствено число, женски род, членувано неутвърдѐно - единствено число, среден род, нечленувано неутвърдѐното - единствено число, среден род, членувано неутвърдѐни - множествено число, нечленувано неутвърдѐните - множествено число, членувано
НЕУТВЪРДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е още утвърден, признат с качествата си някъде, за нещо.