неутвърдѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
неутвърдѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
неутвърдѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
неутвърдѐна - единствено число, женски род, нечленувано
неутвърдѐната - единствено число, женски род, членувано
неутвърдѐно - единствено число, среден род, нечленувано
неутвърдѐното - единствено число, среден род, членувано
неутвърдѐни - множествено число, нечленувано
неутвърдѐните - множествено число, членувано
НЕУТВЪРДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е още утвърден, признат с качествата си някъде, за нещо.