Основна форма: обезкуража̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

обезкуража̀ване - единствено число, нечленувано
обезкуража̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 безнадеждност (книж.) - отчаяние - обезкуражаване - песимизъм (книж.) - отчаяност - униние

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 обезкуражаване - окуражаване

Резултати от: Речник на българския език

ОБЕЗКУРАЖА̀ВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от обезкуражавам и от обезкуражавам се. Аз мислено се повръщам в тия героически и тежки времена, когато подир небивалия подем на народния дух пред въстанието, настана общо обезкуражаване след неуспеха му. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 159. Така ще се избегнат излишните смущения, депресията, обезкуражаването, обезценяването и на действителни ценности. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.

Виж повече