отча̀яност - единствено число, нечленувано отчаяността̀ - единствено число, членувано
ОТЧА̀ЯНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Качество или състояние на отчаян; отчаяние. Тази отчаяност и убитост, която го беше обхванала преди малко, като че се отърси и отмахна от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. Наместо малодушие, женска отчаяност и скръб за двамата си синове,.., тя са радвала и веселяла. З. Стоянов, ЗБВ I, 145. Българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала с всичката своя отчаяност. Г. Бакалов, Избр. пр, 237. „Слънцето изгря, сичката природа ся съживи, а аз еще не знаях де съм... В отчаяност седнах, прегърнах те и начнах да плача с глас.“ В. Друмев, НФ, 23-24.Виж повече