обезсърча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обезсърча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обезсърча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обезсърча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обезсърча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обезсърча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обезсърча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обезсърча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обезсърча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обезсърча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обезсърча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обезсърча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обезсърча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обезсърча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обезсърча̀вайки - деепричастие обезсърча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обезсърча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обезсърча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обезсърча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обезсърча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезсърча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обезсърча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обезсърча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обезсърча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обезсърча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обезсърча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обезсърча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обезсърча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обезсърча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обезсърча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обезсърча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обезсърча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обезсърча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЕЗСЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; обезсърча̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Лишавем някого от вяра, от инициативност, от увереност в собствените му сили или че нещо може да се осъществи; обезкуражавам, обезкрилявам. Противоп. насърчавам. Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съпартизани.. и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко, други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов, С, 131-132. Мъчнотиите и препятствията, които среща, наместо да го обезсърчават, усилват още повече порива на желанията му. К. Величков, ПССъч. VIII, 10. Прекрасната мелодична музика на италианския композитор съвсем го обезсърчила. „Какъв композитор ще бъда аз? Учи ли се това, което чух?“ Ст. Грудев, ББ, 17. Може да тя обезсърчават като ти казват, че ти не мож скопоса тази и онази работа.. Но не бой ся,..; мисли здраво, прави право и ти ще победиш. А. Цанов и др., Напр., 1875, кн.4, 18. обезсърчавам се, обезсърча се страд. Важно е да не се обезсърчават децата. Дори и качеството на възложената работа в началото да не е добро, малките пак трябва да се стимулират. О, 1977, кн.11, 40.Виж повечеОБЕЗСЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; обезсърча̀ се св., непрех. Лишавам се от вяра, увереност в своите сили, от инициативност или загубвам надежда, че нещо може да се осъществи; обезкуражавам се, отчайвам се, унивам. Той [Яворов] не се обезсърчава от равнодушието на Лора, всичко отдава на детската ѝ природа, на вродената ѝ склонност към артистични занимания с поезия, музика, живопис и търпи нейното обиждащо безразличие. М. Кремен, РЯ, 320. Въпреки ужаса, който обхванал югозападните български земи с нахлуването на турските отряди, народните маси не се обезсърчили и не сложили покорно оръжието си. ТВ I, 127. Пенко се почувствува самотен и безпомощен.. Той се обезсърчи и помръкна. Не му се отиваше дори на училище. П. Здравков, НД, 144. Шест месеци прекарах в такива лишения и сиромашия, каквито още нито един хъш не е теглил! Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих, реших да напусна. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 98. Някое училищно настоятелство го хваща за учител, но скоро става явно.., че той не е приготвен и достоен за този чин.. Той ся обезсърчава, отчайва ся и пада. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 18.
— Друга (остар.) форма: о б е з с ъ р д ч а̀ в а м.