насърча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време насърча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време насърча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време насърча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време насърча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време насърча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време насърча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време насърча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време насърча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време насърча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време насърча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време насърча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение насърча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение насърча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие насърча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие насърча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие насърча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие насърча̀вайки - деепричастие насърча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие насърча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие насърча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие насърча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие насърча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие насърча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие насърча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие насърча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие насърча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие насърча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие насърча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие насърча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие насърча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие насърча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие насърча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие насърча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие насърча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие насърча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАСЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; насърча̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Внушавам някому сила, увереност, решимост за извършване на нещо, подтиквам някого към извършване на нещо; поощрявам. — Никакво отчаяние, никакво малодушие! — насърчаваше тя мъжа си след неуспеха на всеки негов нов роман. Д. Калфов, Избр. разк., 89. — Ха още малко, ха още малко — насърчава ни коларят. Л. Стоянов, Х, 33. Ний дадохме своето съдействие на истинските народни борци — ний ги насърчихме и те кръстосаха по всички направления нашата татковина. Д. Талев, И, 397. Думай, душо, / раздумвай ме; /.. / всей надежди, / подкрепи ме, / в път неравен / насърчи ме. Ц. Церковски, Съч. I, 237.Виж повече2. Подкрепям, подпомагам проявата, развитието, осъществяването на нещо; поощрявам. През неговата [на Ал. Теодоров-Балан] аудитория са минали много поколения български младежи, на които той е вдъхнал любов към българския език и българската литература, подбуждал е и е насърчавал техните научни интереси. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168. Тангра беше войнолюбец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Сигурно Стоянов е осведомявал другаря си за недоразуменията, които е трябвало да преодолява, и хрисимият Дринов е предпочитал да насърчава само отдалеч полезното в неговите очи предприятие, без да хаби нерви в извеждането му на добър край. М. Арнаудов, БКД, 83. насърчавам се, насърча се I. Страд. от насърчавам. Кожата на вълка е доста ценна.. Избиването му се насърчава във всички страни. П. Петков, СП, 34. Да можем своя брат да видим ние / през погледа на нейните очи / каква неразкопана сила крие, / която бликва, щом се насърчи. Бл. Димитрова, Л, 109. II. Възвр. от насърчавам в 1 знач. „Време е, мътната да ме вземе!“ — насърчи се сам той и преди да извика Елена, чевръсто метна върху главата ѝ своя шарен клашник, преграбчи я здраво през кръста и я помъкна към портите. Ст. Загорчинов, ДП, 140. III. Взаим. от насърчавам в 1 знач. След Митър се заготвиха и други семейства. Едни други се насърчаваха и редицата на преселниците ставаше все по-голяма и по-застрашителна. К. Петканов, П, 100. Домът на г. Др. Цанков.. беше станал център, в който се събираха всички чиновници на столицата и се насърчаваха в непокорност към властта. В. Геновска, СГ, 154.
НАСЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; насърча̀ се св., непрех. Изпълвам се със сила, увереност, решимост за извършване на нещо, обхваща ме готовност за извършване на нещо. Понякога той се сепваше дали следя мисълта му, поглеждаше ме и се насърчаваше от усмивката ми. Бл. Димитрова, ПКС, 131. Часовоят продължаваше да стои там, ала сега като ненужна прибавка горе на високата скала. Нямаше кой да го гледа, кой да се насърчава от него. Д. Талев, И, 580. Неприятел нямаше! И войските се насърчиха. А. Страшимиров, Съч. V, 415. — Добре де, бий! — А, ти сам ще се биеш — насърчи се Чубра. Ст. Даскалов, ЕС, 24.
— Друга (остар.) форма: н а с ъ р д ч а̀ в а м.