окуража̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време окуража̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време окуража̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време окуража̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време окуража̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време окуража̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време окуража̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време окуража̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време окуража̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време окуража̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време окуража̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време окуража̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение окуража̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение окуража̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие окуража̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие окуража̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие окуража̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие окуража̀вайки - деепричастие окуража̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие окуража̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие окуража̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие окуража̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие окуража̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие окуража̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие окуража̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие окуража̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие окуража̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие окуража̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие окуража̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие окуража̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие окуража̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие окуража̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие окуража̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие окуража̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие окуража̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие окуража̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОКУРАЖА̀ВАМ, -аш, несв.; окуража̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Вдъхвам смелост, кураж на някого; насърчавам, поощрявам. Противоп. обезкуражавам. Много хора, които бяха послушали съветите му и бяха достигнали целта си, идваха да му благодарят, а това много го радваше и той отново ги окуражаваше да постоянствуват в работата си. П. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Филип беше във възторг от възприемчивия си ученик. Радваше му се, окуражаваше го, кореше го ласкаво за допуснати грешки. Ив. Планински, БС, 23. Някои примери от правосъдие ще турят юзда на тие, които безнаказателността окуражава. НБ, 1877, бр. 75, 276. Трябаше решителни хора,.., да излязат.., да търсят свои съмишленици,.., да ги окуражават, да ги подкрепят,.., да работят и прокарват свойта спасителна идея — „Освобождението ни от гърцкото духовенство“. Ил. Блъсков, ДБ, 87-88. окуражавам се, окуража се страд., възвр. Движехте се [шепа въстаници] само нощем, далеч от пътищата,.. Оставаше ви още съвсем малко или поне тъй се окуражавахте тогава — ала опасността пълзеше вече по петите ви. Н. Никифоров, ПВ, 146.Виж повечеОКУРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; окуража̀ се св., непрех. Придобивам кураж, смелост. Отначало той беше несигурен, плашеше се от най-малкия тропот, но сетне започна да се окуражава. Г. Караславов, ОХ II, 583. Постепенно и Марина започна да се окуражава. Учителят се усмихваше, шегуваше се и все гледаше Станка. Г. Караславов, ОХ I, 40.