опя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време опя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време опя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време опя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време опя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време опя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време опя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опя̀вайки - деепричастие опя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. опявам
- - Не го опявай без патрахил
Виж повече- - Опявам го <без патрахил>
- - Опявам го килифарски
- - Опявам го на вересия
- - Опявам го на вяра
ОПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; опèя, -èеш,
мин. св. опя̀х, прич. мин. св. деят. опя̀л, -а, -о, мн. опèли, прич. мин. страд. опя̀т, -а, -о, мн. опèти и опя̀н, -а, -о, мн. опèни, св. 1. Прех. За свещеник — извършвам погребален обред, чета и пея молитви над покойник преди погребението му. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече, за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Лекува заболелите, а след това ги опява в гробищата. Д. Димов, ОД, 178. — В горната черкова са ни кръщавали, там ще ни опеят! Чудомир, Избр. пр, 116. — За тебе за един гроб място до самия олтар, каза епитропът Бою. — И аз ща без пари да го опея, каза и поп Марко. СбНУ XVIII, 554. // Разш. Извършвам обред за освещаване на нещо с четене и пеене на молитви. — Кмета гощава кръстника си, та го викаха да опее софрата. А. Страшимиров, А, 587. Утрото носят.. пченица и една просфора, за да.. опеят пченицата. СбНУ VI, 229. // Прен. Оплаквам. — По-скоро, по-скоро го [коня] извеждай навън! Стига си го опявал!.. Кръчмарят изведе коня и всички охнахме и занемяхме. .. Китката косми над челото липсваше, гривата, а особено опашката, съвършено обезобразени. Н. Попфилипов, РЛ, 158-159.Виж повече2. Непрех. и прех. Разг. Непрекъснато, постоянно и по неприятен, досаден начин повтарям пред някого нещо, обикн. оплаквания, обвинения, молби, искания и под. Ако ти кажа и ако не стане, тогава веднага ще задрънкаш — да беше тъй, да беше инак,.. Има с месеци да ми опяваш. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338. Маркизът хукнал да зарадва новата херцогиня с радостната вест — стига му е опявала сутрин и вечер, че жилищната им площ е маломерна. СбХЗ, 247. „Престани да ми опяваш едно и също — изкрещя Дишо — аз си знам задълженията по-добре от тебе!.., — поне не превръщам къщата в лудница с тия постоянни скандали.“ Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 113. — Какви ми ги опяваш ти на мене, Начка! — изгледа го със съкрушително пренебрежение Ангел.. — За каква жива сила ми дрънкаш ти на мене! Г. Караславов, ОХ I, 77-78. Цяла нощ жената и тъщата са му опявали на главата, задето е прост и наивен. С. Северняк, ВСД, 90-91.
3. Прех. Остар. Възпявам. По онуй време бях предприел да опея в няколко .. картини „Падането на Цариград“ под турците. Св. Миларов, СЦТ, 39. опявам се, опея се страд. Две носила са туриха,/ два са смъртника опяха/ и в един гроб ги сведоха. П. Р. Славейков, Ден, 1875, кн. 19, 6. опява се, опее се безл. Докато у нас се говори „леко и меко“, или пък се опява с благия зевзешки език на г. Цонева, дотогава ще бъде възможно и .. и съществуванието на безсмислени .. литературни списания. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 300.
◊ Опявам го <без патрахил>. Разг. Мърморя недоволно, досадно повтарям, натяквам за едно и също нещо, обикн. без полза. — Не го опявай без патрахил де, каза натъртено Владиков. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. Ти поне що го опяваш? Пак ще имаш 10 хиляди лева от сливи. Г. Стаматов, Разк. I, 106. — Ти много-много не го опявай! Искаше ми пистолет, обещах ти нов-новеничък. Кл. Цачев, ГЗ, 84. Опявам го на вересия. Разг. Говоря празни приказки. Обикновено светът не вярва на поетите, считайки ги за хора, които обичат да го опяват на вересия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 359. „Тъй я го гледай ти .. като ще си кадия,/ бари недей го тъй опява на вересия.“ П. П. Славейков, БС, 225. Опявам го <по> килифарски. Разг. Казвам нещо не направо, а с извъртане, усукване, заобикалки. Опели го и без патрахил (поп, тамян). Разг. Работата вече е свършена (и без тоя, който пита дали да дойде да свърши нещо).