отрѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време отрѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време отрѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време отрѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време отрѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време отрѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време отрѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отрѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отрѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отрѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отрѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отрѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отрѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отрѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отрѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отрѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝчайки - деепричастие отрѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отрѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отрѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отрѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отрѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отрѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отрѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отрѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отрѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отрѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отрѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отрѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отрѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отрѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отрѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТРЍЧАМ, -аш, несв.; отрека̀, отречèш, мин. св. отрèкох, прич. мин. св. деят. отрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. отрèчен, св., прех. 1. Отхвърлям това, което се твърди; отказвам. Обмисляше какво да каже, ако го повикат в общината .. „Ще отричам!“ — заканваше се Юрталана. „Каквото и да стане, ще отричам. Не съм бил, не съм видял, нищо не съм чул!“ Г. Караславов, С, 60-61. — Наистина, Вълчан зле се е смразил с Добревия син, не е прав, но никой не може да отрече, че в много други случаи той показва милозливо сърце. Й. Йовков, Ж 1945, 133. С дълбоки прорези е разорана цялата местност. Селяните отричат тук да е добивано желязо. П. Делирадев, В, 199. Аз не мога да отрека, че смъртта е много страшна за онези, които гледат само да ся веселят. К. Пишурка (побълг.), 278.
2. Не одобрявам, отхвърлям нещо или някого, ставам противник на нещо или някого. Трябва да добавя, че обикновено младите художници.., когато се срещат с някоя нашумяла европейска школа и когато са много амбициозни, с революционна радикалност и категоричност започват да отричат всичко, що е създадено до тях. Всичко непременно е остаряло и ненужно. Е. Каранфилов, Б III, 194-195. Ужасно е да бъдеш грозен — а аз бях и беден. Първото жената прощава — второто — никога.. Где да ида? Жената ме отрече — не можах да ѝ простя, а образът ѝ никъде не ми даваше покой. Г. Стаматов, Разк II, 136. Нека ни отрича историята, века, / нека е трагично името ни; нека / Беласица стара, новий Батак / в миналото наше фърлят своя мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 202. Богомилската ерес е съществувала в българската черкова от самото ѝ начало до последне време. Богомилството е една своеобразна религия съвсем враждебна на християнството, която съвсем отричаше това последното. Р. Каролев, УЧБИ, 89.
3. Остар. Не давам съгласието си за нещо; отказвам. Стоянова канят да остане и занапред [като учител], той отрича, като казва, че са го викали и викат го и сега както с писма, тъй и с телеграфи от София. АНГ I, 697. — По хора̀, по извор — коя е посмяла менци да отрече или не е чакала китка да ѝ дръпне. П. Тодоров, Събр. пр II, 196. Никой не може да отрече помощта си на таквизи учреждения, като читалищата. Ч, 1870, бр. 5, 146.
4. Диал. Отговарям, давам отговор. Той я позна по гласа. И тоз час се обърна, та свободно.. ѝ отрече: „Дал Бог добро, Донке“. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 24. То им рече — добър вечер, / добър вечер малки моми. / Я момите отрекоха: / — Добро дошло, младо момче. Нар. пес., СбВСтТ, 340. Аз ѝ рекох мамо: „Добро вечер!“ / Тя ми нищо, мамо, не отрече. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 27. отричам се, отрека се страд. и взаим. Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Една от обикновените маниери да се отричат идеите или делата на необикновените хора е — няма нищо ново в тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 30. Невенка беше с широки понятия по задачата на жената в обществото, и за това първото ѝ стълкновение тука беше с баща ѝ.. Вечната история на два противоположни мира, които не се разбират, които се отричат. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 29.
ОТРЍЧАМ СЕ несв.; отрека̀ се св., непрех. 1. Отхвърлям, отказвам се от нещо. В отговора си до синода Толстой пише: „Аз наистина се отрекох от църквата, престанах да изпълнявам нейните обреди.“ А. Каралийчев, С, 134. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, 10. Жената никога не заборавя своето гнездо и своите женски наклонности. Никога любовта не може да я застави да се отрече съвършенно от света и от своите наклонности. Л. Каравелов, Съч. IV, 152-153.
2. Преставам да признавам нещо за свое. Той не знаеше, че големите хора понякога приказват нещо, а после се отричат от думите си. Щом като го пъдят, Райчо повярва, че трябва да се махне. Д. Габе, МГ, 11. И защо ли си спомня майчините думи: отречеш ли се от името си, значи от живота си се срамуваш... Н. Никифоров, ПВ, 13. Отричам се от показанията си. Δ Отричам се от подписа си.
3. Отказвам се от близостта, роднинството, приятелството и под. с някого. Знае той, че Александър Петрович е син на пропаднал.. касапин.., знае как сам баща му се е отрекъл от него, поради лекомислието му. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 126. Всъщност греховете ми не са малко и може би жена ми е имала право да се отрече от мене. К. Калчев, ДНГ, 7. — Не, приятели,.. — вие можете и да ми се смеете, можете дори и да ме напуснете, да се отречете като свети Петровци от мене, но аз, братленца, си признавам. Д. Калфов, КР, 88. Без съмнение, той [Паисий] е скърбял като е виждал съотечествениците си да признават предимствата на други народности и да се отричат от своя забравен и презрян род. Б. Пенев, НБВ, 47.
4. Диал. Отказвам се, не желая да извърша нещо. Надеждата, че между толкова книги ще намерят, което търсят, беше толкова силна у тях, щото от самото начало се отрекох да ги разуверявам. К. Величков, ПССъч. I, 23. — Ела и да те разпитам, как си поминуваш? Дядо Тодор дойде и седна до него. — Как ще си поминувам, Мустафа ага, ей тъй — със старините.. Дето ме повикат, дърт съм, ама все не се отричам — мъча се да помагам. Ц. Гинчев, ГК, 275. Отрекъл бях се да я любя, / но птиченцата този час / запяха песен и в гърди си / любов да блика сетих аз. Ц. Церковски, Съч. I, 94. Минувай, лудо, не отричай се, / ни слушай мама, ни слушай тата. Нар. пес., СбНУ ХIV, 22.